Образът на строгата дисциплина е само фасада за абсолютния хаос на нарушенията на човешките права, злоупотребата с власт и присвояванията.
Случаят с бягствата от Софийския затвор връхлетя медиите и обществото като буря, но единствената версия за събитията, наводнила медийното пространство, е цензурираната такава, предоставена от Министерството на правосъдието. Българско затворническо сдружение (БЗСР) ще се опита да разбие стените на дезинформацията, които Министерството на правосъдието се опитва да изгради.
На първо място, обществото трябва да знае, че на 26 януари 2018 г., по време на среща със заместник-министъра на правосъдието, отговарящ за затворите – Николай Проданов, БЗСР и други заинтересовани граждани предупредиха за опасностите, които влече след себе си повторното назначаване на Петър Кръстев като началник на Софийския затвор, при положение, че той веднъж вече е бил отстраняван от този пост, след бягството на двама затворници през 2014 г.
При това, един от избягалите през 2014 г. затворници твърди, че е платил на началника, за да бъде уреден на работа в близост до граничната стена, откъдето след това е извършено бягството. Независимо от огромния брой доклади, документиращи случаи на корупция от администрацията на Кръстев, заместник-министърът на правосъдието Проданов се обяви в негова подкрепа.
Поради прекалено репресивния си стил на управление, Петър Кръстев имаше лоша репутация сред лишените от свобода, докато много хора в Министерството на правосъдието и българската общественост харесваха идеята за твърд началник, който допуска нечовешко отношение спрямо затворниците. Проблемът с такъв човек и режима му обаче е, че за да бъде толкова репресивен, той трябва да нарушава същите онези закони, които легализират властта му. Образът на строгата дисциплина е само фасада за абсолютния хаос на нарушенията на човешките права, злоупотребата с власт и присвояванията. Служителите под командването на Кръстев нямаха абсолютно никакъв контрол или дисциплина, като в случаите на ескалиращо насилие, началникът обвиняваше затворниците и обясняваше колко опасни и лоши са те. В същото време той използваше създадения хаос, за да оправдае искания за допълнителни пари от правителството, които след това не отиваха по предназначение. Данните за системно изтезаване на лишени от свобода от надзиратели по времето на Кръстев бяха толкова много, че Комитетът за предотвратяване на изтезанията (КПИ) поиска инсталирането на камери около скандалните места, където се предполагаше, че са се случвали изтезанията, за да бъде осигурена защитата на затворниците от надзирателите, а не обратното.
Подвеждащо е твърдението на Министерството на правосъдието, че надзорно-охранителният състав в затворите е невъоръжен. В интернет лесно може да бъде намерена статия със снимка, на която се вежда как надзиратели провеждат тренировки по стрелба с огнестрелни оръжия: http://vevesti.bg/153457/otkriha-strelbishte-v-zatvora-v-pleven/. В самата статия се цитира зам.-министъра на правосъдието Проданов, който казва: „С откриването на първото лицензирано стрелбище се реализират целите на учебната дейност по подготовка за работа с огнестрелно оръжие на служителите. Освен това се постигат икономии на финансови средства, защото досега се използваха огневите полигони на Министерство на отбраната и Министерството на вътрешните работи“.
Надзирателите не само разполагат с достъп до служебно оръжие, но и до електрошокови пистолети и палки, с които има свидетелства, че са изтезавали затворници, както се посочва в сигнала на БСЗР до Министерството на правосъдието от миналата година.
След като през 2015 г. Петер Кръстев беше освободен от поста началник на Софийския затвор поради многобройни обвинения в нарушаване на човешките права и корупция, новият началник Йолант Йорданов предприе широкомащабна реформа в затвора и подобри сигурността по невиждан през последните 25 години начин. През 2015 и 2016 г. началникът Йолант Йорданов монтира нова врата за сигурност с електронно заключване и подсилено стъкло на прозорците, през което затворниците да разговарят с надзирателите и посетителите. Въпреки това, по време на бягството от 3 април 2018 г., тези мерки за сигурност не са били приложени. Всъщност бягството се е осъществило на фона на най-малко осем големи нарушения в организацията на сигурността, всяко от които е предизвикано от недисциплинираността на надзирателите. Началството на затвора не само беше наясно с тези нарушения, но и ги насърчаваше. Съществуват два основни типа на управление на затворите в България – единият, при който управляват надзирателите и другият – при който управлява администрацията. Петър Кръстев не само позволяваше, но и насърчаваше затвора да се управлява от надзиратели.
- Когато затворниците напускат групата си, те трябва да бъдат претърсени от пазач с ръчен металдетектор.
- Между групите и следващия контролен пункт, Пост № 3, има тежка врата за сигурност, монтирана по време на подобренията през 2015 и 2016 г., но надзирателите винаги оставят тази врата отворена, тъй като са твърде мързеливи, за да я отворят всеки път, когато някой минава, въпреки че това е основното задължение на работещите на този пост. Целият персонал и ръководството на затвора знаят, че тази охранителна врата се оставя отворена, защото самите те я използват редовно.
- На Пост № 3 има голяма металдетекторна рамка, през която затворниците задължително преминат и ако в тях бъде засечен метал, те се поемат от надзирател и са претърсвани с ръчен металдетектор – процедура по сигурност, сходна с тази на летищата.
- След това двамата бегълци са отишли в стаята за получаване на пратки и багаж. Тази стая също беше обект на подобрения по отношение на сигурността като част от реформите през 2015 и 2016 г. Прозорците, през които затворниците трябва да получат багажа са разделени на две части, като единият прозорец е голям, а другият – малък, подобно на малките прозорчета на паричните каси в банките. Прозорците се заключват, като единствено надзирателят от вътрешната страна има ключ за тях. Вместо да отвори само малкия прозорец, през който не може да премине човек, надзирателят изглежда ненужно е отворил най-големия прозорец, който е с приблизителни размери на половин врата.
- След като са излезли през големия прозорец в залата за пратки и багаж, двамата затворници са се озовали в административната част на затвора. Това е моментът, в който нещата стават още по-абсурдни. Там има и друг контролен пункт – Пост № 2. Надзорно-охранителният състав на Пост № 2 е позициониран в охранителна кабина, която е толкова здрава, колкото танк. Какво значение има обаче това, когато танкът, в който седите е с отворена врата? Точно така, пазачите на този пост винаги държат вратата отворена и вратата заема приблизително една цяла стена от кабината. Това е дало непосредствена възможност на двамата бегълци да заплашат пазача с нож и да го накарат да натисне бутона, за да отвори входната врата на затвора.
- Противно на версиите, разпространявани от заместник-министър Проданов в медиите, надзирателите в затвора разполагат с оръжия и целият боен арсенал се държи близо до Пост № 2. В арсенала си надзирателите разполагат не само с пистолети, но и с автомати Калашников. Надзирателите са специално обучени да използват AK47.
- След като бегълците са стигнали входната врата, те е трябвало да преминат Пост № 1. Отново, тази охранителна врата почти винаги е оставяна отворена, давайки на бегълците в този случай физически достъп до надзирателя вътре и възможност да го принудят да отвори и последната врата към улицата. Когато идват и си тръгват от работа, служителите на затворите имат право да носят лично оръжие, което вероятно означава, че в момента на бягството извън затвора е имало въоръжени служители.
- Надзирателите, които пазят периметъра на затвора, разполагат с автомати Калашникови, но нито един от тях не е бил разположен на пост в близост до входа на затвора.
Може да се смята, че ако дори една от изброените мерки за сигурност е била изпълнена правилно от надзирателите в условията на добро, строго и дисциплинирано управление на затвора, лишените от свобода е нямало да успеят да избягат.
Едно от често срещаните погрешни схващания е, че изтезаването на затворници е равносилно на дисциплина и сигурност, но всъщност, нищо не може да бъде по-далеч от истината. Звучи като здрав разум, но очевидно хора като Кръстев и заместник-министър Проданов не могат да разберат простата концепция за “пръчката и моркова”. Странно или не, едни и същи методи на управление важат по отношение и на затворниците, и на служителите на затворите. Когато затворниците и персоналът изпълняват задълженията си, те трябва да бъдат възнаградени, дори когато не са дисциплинирани. По отношение на затворниците началник Петър Кръстев раздаваше много наказания, но почти никакви награди, докато за служителите беше обратното – твърде много награди и никакви наказания. Колко надзиратели е наказал за изтезания на затворници? Колко надзиратели е наказал за това, че са изоставили постовете си или са оставили отворени охранителните врати? Отговорът е прост, “нито един”, защото вместо да изисква професионализъм и изпълнение на предписанията в закона, Кръстев оставяше надзирателите да измъчват лишените от свобода. Истината е, че Софийският затвор беше управляван от надзирателите, а не ототсъстващия началник. Мързеливите и недисциплинирани надзиратели представляват проблем за човешките права, тъй като тяхното поведение води директно до нарушаването им. Иронията е, че надзирателите настояват за повече пари, въпреки че те заемат една от най-добре заплатените държавни служби, за която се изисква завършено едва средно образование. От известно време ние от БСЗР се опитваме да повишим информираността на обществото по проблемите, свързани с надзирателите; в тази връзка, моля, запознайте се с нашата предишна публикация за истината за надзирателите в България тук: http://bpra.info/istinata-za-nadziratelite-v-balgarskite-zatvori/.
През последните осем години са извършени пет опита за бягство от Софийския затвор, три от които са предотвратени от други затворници, а два опита са били успешни, което на практика означава, че надзирателите не са успели да предотвратят нито едно бягство.
Основен проблем е и 24-часовата работна смяна на надзирателите, каквато не е позната никъде другаде в Европейския съюз. Въпреки че Европа настоява Министерство на правосъдието да отмени 24-часовия работен ден за надзорно-охранителния състав, заместник-министърът Николай Проданов подкрепя системата на 24-часовите смени, което означава, че надзирателите почти винаги са уморени и не могат да изпълняват задълженията си. Миналата година БЗСР предупреди Министерството на правосъдието за проблема с 24-часовата работна смяна, информация за което може да намерите тук.
Интерес за обществото би представлявал и факта, че в точния момент на бягството началникът Кръстев е разпоредил организирането на празненство за служителите на затвора в затворническото общежитие в Казичене. Тези празненства се наричат “банкети” и това е нещо, за което сме споменавали в предишни наши публикации: http://bpra.info/reformiraniat-zinzs-i-naglite/.
Известни са случаи, в които, използвайки ВАШИТЕ средства в бюджета, началник Петър Кръстев, ЗАЕДНО със зам.-министъра Проданов са били на празненства в затворническото общежитие в Казичене, на които са консумирали огромни количества скъп алкохол и храна. Заместник-министърът и Кръстев са били обслужвани от затворници, които са им готвили храна, както роби готвят на своите господари. Тези “банкети” се организират редовно от шефовете на затворите в София и има данни, че и заместник-министър Проданов често се присъединява към тях. Когато се организират банкети, на някои от които са били наемани за забавление и полуголи танцьорки, същностната работа в затвора в този ден спира. Несъмнено, платеният от страна на данъкоплатеца банкет в деня на бягството пряко е допринесъл за липсата на сигурност в Софийския затвор, тъй като всички ръководни служители или са планирали да отидат, или вече са били на път към Казичене. Забавленията, платени от джоба на данъкоплатеца за ясни признаци на злоупотреба с публична власт, която стига най-малко до самия заместник-министър Проданов. След като началник Кръстев очевидно е осигурявал на заместник-министъра скъпа храна и алкохол, едва ли е чудно, че заместник-министърът отказа да предприеме действия срещу ясната и очевидна корупция в затвора в София.
Въпреки че ГЕРБ носи политическата отговорност за последните бягства, трябва да отбележим, че Петър Кръстев е назначен по време на служебното правителство на БСП/ Радев през април 2017 г. (http://bpra.info/bsp-i-miniraneto-na-republikata-bezkravniat-prevrat/), след като същото правителство на БСП/ Радев уволни директора на ГДИН и тогавашния началник на Софийския затвор. Изключително иронично е, че сега БСП обвинява правителството и настоява за оставки, при положение, че именно кабинетът на президента Радев е назначил смятания за един от най-корумпираните в пенитенциарната система началници и то след като веднъж вече е бил освобождаван от длъжност. Освен това, въпреки че БСП и президентът Радев бяха отговорни за повторното назначаване на Петер Кръстев като временно действащ началник, заместник-министър Николай Проданов, който е част от квотата на ВМРО в министерствата, го назначи за постоянно. Как правителството може да поиска оставката на началника на Софийския затвор, но не и на заместник-министъра, който го е назначил, въпреки нашите предупреждения, е въпрос, който трябва да бъде зададен от обществото.
Когато Корнелия Нинова заяви, че политиката на БСП е най-близка до тази на Обединените патриоти, предполагаме, че ако е визирала назначаването на корумпирани и недисциплинирани служители на власт, то тя е била права.
